Всеки стажант в M3 College е уникален посвоему. Реших обаче, че трябва да ви запозная с Марина Колева, защото тя спечели не само симпатиите ни, но и един специален приз още преди реално да започне стажа си.
Марина е ІІІ курс студентка в специалността „Връзки с обществеността“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград.
Тя е пример, че когато си трудолюбив, когато имаш желание и амбиция – няма невъзможни неща.
Марина използваше свободния си от лекции ден (сряда) и всяка седмица пътуваше от Благоевград до София и обратно.
Свободния си ден прекарваше в M3 College и много добре знаеше как да използва това време.
Стига толкова от мен.
Прочетете отговорите на Марина на въпросите на нейната колежка Мария Ангелова.
Ти спечели приза „Ентусиаст № 1“ на M3 College. Разкажи ни как стана. Би ли обяснила как приемаш това признание и с какво го свързваш?
Оооо! Аз го нося винаги с мен този приз! Той е трайно установен на пада ми за лекции и съм постоянно и навсякъде с него! Интересното е, че го получих скоро след като дойдох в колежа и това много ме изненада… Беше на партито по случай Хелоуин, което си спретнахме всички бивши и настоящи стажанти – на свещи, с костюми и скрити бонбони… 
Всички получиха различни призове, но аз бях най-новата и не очаквах! Много приятна изненада, наистина. Но също и ме притесни, откровено казано, защото тепърва следваше да го защитавам и да доказвам, че го заслужавам, а аз винаги съм много критична към себе си.
Защо искаше да си стажантка именно в M3 College?
Защото M3 е пионерът, лидерът в бранша… знам ли! За мен М3 е олицетворение на професията на PR… и защото така се получи! Още като първокурсничка се запознах с г-н Максим Бехар и оттогава не съм спирала да си мисля колко прекрасно би било да съм стажантка в М3. И когато ми се предостави такава възможност, не се замислих – просто кандидатствах! И имах късмета да ме одобрят!
Откъде черпиш толкова стимули и мотивация да посещаваш колежа и да пътуваш всеки път от Благоевград?
Когато искаш нещо много силно, не си пестиш времето, силите и средствата, дори не се замисляш! Сутрин, когато трябва да ходя на лекции, ставам след поне 3 позвънявания на алармата и после отлагане, излежаване, мотаене до безкрай… Когато трябваше да идвам в колежа, сама не вярвах колко лесно ставам и до каква степен съм експедитивна! Беше удоволствие!
Аз съм убедена, че специалист не се става само от стоене в университета. Трябва практика, много при това! Искам да се реализирам в бранша, а не просто да си имам диплома, и мисля, че М3 е сред най-добрите възможни места за трупане на опит! Да се учиш от лидерите, винаги е за предпочитане пред зубренето на лекции! Не че това е без значение, но теорията без практиката… не се получава!
С какво стажът в M3 College промени теб и как ти направи ежедневието на колежа по-различно?
С всичко! Всяко нещо! Променя ти се целият поглед върху информацията, върху пресата, върху света въобще! Започваш да отсяваш информацията около себе си и да преценяваш нещата по друг начин… Аз ходех в сряда в колежа и един ден просто реших, че ни трябва нещо за муза и средата на седмицата може да се отпразнува! Така си създадохме традиция всяка сряда да празнуваме просто така, с бонбони… Имаше една такава реклама на „Своге“ и ние си я въведохме като неписано правило! Колегите я харесаха и така си и продължава – сряда е ден за бонбони и празник в М3 College.
Кой ден в колежа винаги ще помниш? Защо и с какво?
Всички дни ще си ги спомням. Едновременно с нищо конкретно и с всичко! Всеки ден си е бил специален с нещо и е бил хубав. Е, може би като се замисля, денят, в който трябваше да публикуваме интервюто с г-жа Милена Атанасова, което подготвях аз. Всичко трябваше да се организира много бързо и щом получих отговорите й на имейла си, просто донаписах представянето й и го изпратих за публикация. Естествено, изпратих го и на г-жа Атанасова, за да го одобри, но после между лекциите и упражненията направо изключих, че чакам потвърждение и одобрение от самата нея, и го публикувахме без това. 5 минути по-късно видях имейла с нейния отговор и там имаше забележки и корекции… Направо ми идеше да потъна в земята! И то само защото не си погледнах имейла! Ужас! Добре, че никой не го беше прочел и веднага реагирахме, не без помощта на г-ца Стратиева – тя е прекрасен шеф! Оправихме всичко и нищо не се провали, но… беше голям стрес за мен като „новобранец“! Сега знам – имейлът се проверява непрекъснато! 
С какво те обогати стажът в M3 College? Какво научи?
Имейлът се проверява на всеки 5 минути! – първо правило Обогати ме, безспорно! Срещнах прекрасни хора! Колегите ми са невероятни! Научих се да обработвам количества информация, за които дори не съм и подозирала… Научих се да отсявам главното от второстепенното. Станах по-уверена в себе си. Сега знам доколко мога да разчитам на себе си и на собствените си идеи. Проверих дали съм на мястото си, най-общо казано, и мисля, че мога твърдо да кажа ДА!
Ако трябва с три думи да опишеш атмосферата на M3 College, какви биха били те?
Приятна. Спокойна. Уютна. Почти като вкъщи, но малко по-творческа и повечко хора влизат и излизат
С какво още би ни изненадала като твои колежки? Какво още не знаем за теб?
Много съм колеблива, мисля твърде много и твърде философски подхождам към някои въпроси. Винаги търся нещо между редовете, а понякога няма нищо между тях! Няма дълбок скрит смисъл и нещата са такива, каквито са, а на мен ми е трудно да го приема Искам да мога да се справя с всичко наведнъж, и то по най-добрия възможен начин, и затова често съм състояние на 24-часов график, но така се чувствам удовлетворена.
Страх ме е от мишки! При това много!
Остана ли „отличник в бизнеса”, от когото искаш да вземеш интервю?
Да! И то не само един, много са, но ще си ги запазя като изненада. Може пък и да продължа с „отличниците в бизнеса“, дори и след края на стажа.
Какво мислиш, че те очаква в бъдеще?
Не знам какво ме очаква, но се надявам да са много хубави неща! Една прекрасна песен на Графа започва с думите: „Никой не може да ти каже къде отива, а само къде се надява да стигне!“. Едно знам – ще продължавам да следвам мечтите си и да давам най-доброто от себе си!
Интервю: Мария Ангелова
