Напоследък попадам на подобни любопитни рeкламки, докато се ровя в Google :-)

През 1994 година в интернет пространството било поставено едно ново начало. Студентът Джъстин Хол започнал да си води дневник в интернет. Все още има разминаване по въпроса кой е създател на първия блог. За едни това е известният програмист Дейв Уайнър, но повечето изследователи не са съгласни с това твърдение. Те смятат, че блогът на Уайнър - Scripting News, е първият, който придобил широка известност сред потребителите на Интернет.
На 17 декември 1997 година Джон Бъргър, създател и редактор на интернет дневника Robot Wisdom, за първи път използвал думата weblog. Тя била образувана от думите: logging the web (може да се преведе като „водя дневник в мрежата”) и глаголът се превърнал в съществително. През август 1999 година скромната компютърна компания Pyra Labs, базирана в Сан Франциско, създала портала Blogger. Това бил първият безплатен, общодостъпен и безкрайно прост в използването си инструмент, който дал тласък в създаването на блогосферата.
Някъде през ноември 2000 година е забелязано политизирането на блоговете… едно едва забелижимо явление, което нараства лавинообразно. Независимият журналист Джош Маршал публикувал блога TalkingPointsMemo, на който се обсъждала „кризата във Флорида” и противоречивите резултати при преброяването на гласовете, дадени за кандидат-президентите на САЩ в щата Флорида.
Три години след това, през март 2003 блоговете минават в служба и на голямата политика. Естествено, първи са отново американците. Тогавашният кандидат-президент Хауърд Дийн създал свой блог, посветен на въпроси, свързани с изборите - Dean Call To Action, който по-късно бил преименуван на Blog To America. Много американски политици започнали активно да агитират и събират пари за своите избирателни кампании с помощта на блоговете и блогерите
За повечето българи словото и интернет са някакви понятия, които нямат никакви допирни точки. Едното се свързва с делото на Кирил и Методий, а другото - с някакви кабели. Според най-актуалната статистика едва двадесет и един процента от домакинствата в България имат връзка с мрежата - най-малко от всички страни в ЕС. Това означава, че блогърите тук са меко казано непознати и странни хора, тъй като повечето хора не са наясно блогът яде ли се или се пие. Това важи дори за хора, които по презумпция трябва да са отворени към света.
В тези изборни времена, блоговете на политиците никнат като гъби. Някои от тях стават за ядене, други са отровни, а трети са двойници на ядливите, но така е само на пръв поглед. Заровиш ли се в тях, като едното нищо може да свършиш или в токсикологията или направо в лудницата. Повечето от политиците-блогъри използват личното си интернет пространство за подчертано политически и партийни цели. Съдържанието им строго подчинено на няколко основни цели, които те преследват. В личният си блог, личните ни политици най-често критикуват и нападат опонентите си. След това излагат собствената си политическа платформа, като стилистиката им на изказване е много често нещо от сорта: ние мислим, те са виновни, аз направих, той бездейства. Никой от тях не си позволява да представи себе си в чисто човешки план. В повечето случай блоговете се поддържат от подставени лица, като самите политици са информирани предварително каква информация е планувана да се появи в тях.
Личните ми наблюдения върху блоговете на родните политици са твърде повърхностни и по-скоро пристрастни. Мартин Димитров е похвално активен. Стилистиката на блога му е строга и делова. Съдържанието – на моменти истерично. Но за това, естествено, е виновна ЦИК. Мартин е и от малкото политици, които си позволяват пряк диалог с посетителите, които са оставили коментари под някоя от статиите.
Светлият пример на Димитров е повлиял и върху Борислав Цеков и Николай Камов. Те също са доста комуникативни онлайн. Не малка част от политиците елиминират тази пряка, лесна и обратна връзка с избирателите.
Меглена Кунева има блог към официалния си сайт, който е само на английски език. Дизайнът на сайта е семпъл и изчистен, като напук на жълтата принадлежност на Кунева е издържан в нежно сини нюанси. Кунева си е сложила и снимка, на която прилича на добрата вълшебница от приказките, готова да превърне всяка тиква в евро возило. И ако на някой не му допада чувството ми за хумор, ще се поправя и ще кажа, че еврокомисарката се е постарала да изглежда поне добронамерена
Министрите ни са хора заети и без-отговорни, така че нямат много време за лирични отклоненя в интернет пространството. Ивайло Калфин нарцистично предлага на посетителите повече снимки, отколкото текст, но това е така, защото той беше много зает да се обажда по телефона на любимият си червен електорат. Но иначе сайтът му е стилен и семпъл, модерен, има видео и можем да научим какво ще се случи с другаря Калфин тази седмица, без да е уточнено за коя точно става въпрос. Но на комунистите им е простено – през последните сто години за тях времето е разтегливо понятие.
Блогът на Евгени Желев е зелен, с тенденция да узрее, ако собственикът му реши все пак да напише нещо. За последен път това се е случило на 7 май 2008, но от публикацията става ясно, че министърът на здравеопазването е бил поставен пред някои „мащабни мероприятия“. Не се знае дали скоро ще ги преодолее…
Депутатът от БНД доц. Атанас Щерев е ударник по брой постинги в своя блог. Всички текстове в блога му са подчинени на политическата му и партийна позиция, а темите са свързани с управлението на страната и здравеопазването. Стилът му на списване е без излишна емоционалност, а когато критикува го прави аргументирано и обосновано.
Мислех да приключвам, но но няма да е справедливо, ако не спомена момците от Новото време, които са Лидер - и с най-много ръководители-блогъри и то създали сайтовете си преди години. Блоговете на сайтовете на Мирослав Севлиевски, Красен Кралев, Георги Тепавичаров имат дизайн, визуално близък до този на сайта на партията. Там може да чуете и химна на партията, изпят лично от Дони.
Малко са политиците с блогове. Тези, които разгледах са силно политизирани като тематика, съдържанието се люшка в двете крайности – или е прекалено назидателено и умерено скандално или е пасивено и неутралено. Липсва непосредствено-приятелската атмосфера, характерна за блог-комуникацията. Политиците масово избягват да отговарят на коментарите на посетителите на сайта, с което губят една неангажираща, но пък ефективна възможност за директна обратна връзка с избирателите
Сега родният политически елит се е ориентирал към facebook, който е особено популярен напоследък. Там може да видите Командира по кецове и Монката Паси сред природата. Както в блоговете, така и там повечето не отговарят лично на запитванията, отправени от леко изнервеният вече електорат. Единственият, който го прави лично е Милен Велчев.

Автор на текста е sharp_mind, но не открих негов личен блог или сайт, само профил в Свежо.

В ситуация като сегашната, когато няма пари за рекалама (или поне те са много ограничени), тя е всъщност е навсякъде около нас. Не на традиционните места като билбордове, или спирки обаче а на стените и дори…чашите, от които пием кафе. Нека илюстрирам това твърдение със снимки:

Някои са доста…крайни, но всички са интересни:)

vaseto.info 

ГЕРБ също ползваха възможностите на мрежата за кампанията си. Всеки от кандидатите им за Европарламента имаше свой профил и своя видеовизитка във фейса. Освен официалния блог си направиха страници в Свежо, Туитър, Tube, RSS бутон - общо взето юзер френдли, но не много активно. Самите кандидати /или по-вероятно екипите им/ актуализираха профилите по няколко пъти на ден, макар че групата им във фейса е относително скромна-около 1 500 души. И за разлика от “сините” профайлъри, които сами измисляха послания, клипове, лога тук подкрепата беше без особени импровизации.

Проверката в Туитър профила показа, че особено в изборната нощ ъпдейтите са през няколко минути-тоест, не става дума за имитация. Не открих кога е активиран профила, но “следящите” или “последователите” са само 35.  Но пък навсякъде са “кръстосали” линковете на различните си сайтове, блогове, мейлове, включително открити специално за изборите.

Страницата в Yube явно е направена специално за изборите, защото публикуваните видеа са 38, но пък клиповете им за кампанията са гледани средно по 500  пъти всеки само през тази страница.

Фен съм на софт визията в политическите кампании. Все си мисля, че не е нужно брутално да ме тряскат по главата с призиви и картинки. Отсъствието на лидера ми допадна, макар че това може да е “причинено” от други съображения, а не за да се запази посланието изчистено. И-клиповете са ведри, за Бога. Ведри и позитивни.

YouTube Direkt

Ето и обещаното-онлайн кампаниите-не изцяло и на другите участници в изборите. Още слабо залагат на мрежата бг политиците, макар, че данните за потреблението на интернет би трябвало да ги провокират в тази посока. Впрочем Яне Янев имаше много сполочлив онлайн клип създаден специално за мрежата, а не видеоспот качен в сайтовете. Не успях да го копна отникъде-но се сещате - онзи със sistem corrupted. Ето и телевизионния му клип, който, според мен, е твърде конвенционален, но може би защото той представлява консервативна партия.

Синята коалиция освен специален сайт и блог си откри страница и в tube, но по някаква причина клиповете им не са публикувани там. Открих ги по разни ключови думи сред които “магистрала”

Това е единия от “персонализираните” клипове на госпожа Надежда Михайлова:

…и този с “политическото време”  

Ето ги клиповете от поредицата “2010-та година”

Блогърите и facebook профайлърите, поддръжници на коалицията, имаха много креативни идеи и изключително висока активност - на практика те водеха паралелна кампания в мрежата.

Още в началото на кампанията се появиха пародиращи други кампании колажи на постери и видеоклипове. Като този самиздатски “римейк” на “Презареждането”, който се казва “Пренареждането”

Ето и единствения видеоклип, който намерих от кампанията на БНД

ПП Подчертавам изрично, че това със сигурност не представя кампаниите в цялост. Ще продължа с кампанията на Меглена Кунева и на ГЕРБ утре.

Сайт, блог, facebook-профил,  twitter, профил р red-bg - премиерът Станишев присъства в мрежата доста интензивно.  Факт, че тези страници се появиха в хода на предизборната кампания, но пък е оптимистично, че мрежата “придърпва” все повече български политици.

Facebook - профил (хареса ми формулировката “приеми ме като приятел”). Като цяло обръщенията са по-лични и фамилиарни, което показва познаване на онлайн общуването.

Приятелите бяха 910 до днес следобед. В Twitter също се влиза директно от сайта

А тук попаднах на още една функция на сайта stanishev.bg - от този банер, публикуван на един информационен сайт …

 …се влиза в страница в сайта на премиера, която обаче липсва като бутон на homepage  липсва. И се отваря това:

Утре ще прегледам онлайн - кампаниите на още бг-политици, партии и предизборните кампании

В езика на българските политици преобладава декламаторският тон на изказванията, идеологизира се всичко, за което се говори, демонстрира се повишена критичност, но не и самокритичност. Това са част от изводите на наблюдение върху езика на българските политици, направено от студенти филолози в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и техни преподаватели.

В речта на политиците ни се допускат закачки и прояви на хумор, които невинаги са уместни, както и се претендира за абсолютна истина, са други изводи от наблюдението.

Преди пет години след дискусии в часовете по езикова култура и лексикология студентите решават да създадат електронен корпус със записи на политическата и телевизионната журналистическа реч. Източници на изследването са записи от преки наблюдения на парламентарните заседания и изказвания на българските политици в предавания и техни интервюта.

Надежда Сталянова, преподавател в Катедрата “Български език” в СУ обобщи основните езикови стратегии на политиците у нас, преди всичко на управляващите. “Българският политик, когато говори, преувеличава всичко, в политическата реч у нас всичко е преди всичко, то е максимално, изключително. Всичко се “стартира” и така е вече 20 години. В новините от 20 години насам слушаме за стартиране, а новина за приключване, за финализиране - няма”, посочи Сталянова.

Изследването показва, че в българската политическа реч се наблюдава много ирония, метафоричност, често употреба на риторични въпроси и отклонения от конкретната тема. Речта на българските политици рядко е интригуваща, тя по-често е еднообразна и монотонна, наситена е с много клиширани думи и изрази, посочи Сталянова.

Тя допълни, че това са думи и изрази като “отговорност, търсене на политическа воля, политическо решение, приоритети, прозрачност, реалност, визия, хармонизиране, ангажимент”, като тяхната свръхупотреба води до губене на конкретното значение, те са пълнеж и представляват само едно насищане на политическия текст.

investor.bg

Maxim Behar: is rule #111: Today’s creativity and vision for the future are much more important than today’s knowledge and experience in the past. 8:23 неделя

Maxim Behar: Let me ask you a question: what if I publish all 111 rules in a nice pocket size book? Would it be useful, would you buy it? If yes, what language shall I use… Will it be worth such a book at all? Would you come to the presentation of the book? Thanks a lot for your answers and opinions…. 00: 43 вторник

Maxim Behar: OK, it is decided! Thanks for your opinions:) The book will be published, pocket size, luxury, both Bulgarian and English languages. One of the top Bulgarian Publishing Houses Ciela is taking care of that. Presentation will be next week, details: on Friday! 00:31 сряда

 Страницата на Максим във Face http://www.facebook.com/home.php#/profile.php?id=720047876&ref=ts

Европейският парламент, който отдавна има свой канал в Тюб-а “произведе” няколко видео послания за активност на евроизборите използвайки доста оригинални канали за посланието си-този например се излъчва по време на мачовете от UEFA

Ето го и този в стил Tour de France

Един “Тарантино” клип

Този го видях поне в двайсетина блога и наистина си заслужава. Казва се: Винаги ще намериш време да гласуваш

И, така нареченият, официален, клип

Всеки от вариантите в различните страни-членки има различни актьори и сюжети - напримр в “датския” бг -персонажите напълно отсъстват.

Политическите кампании винаги дават повод да “цъкаме с език” - по-рядко от изненада, по-често е онова, другото ц-ц-ц-ц…. Но, едната кампания - за Европарламент- почти приключи и ще се слее с кампанията за националнен парламент. И затова си “отваряме” място в блога за политически PR, реклама и маркетинг:

Политически PR в условията на предизборна кампания

Защо политиците у нас не обичат да ангажират PR специалисти или най-малкото защо предпочитат да не разкриват това? Изборите битка между каузи или между личности трябва да бъдат? Отговор на тези и други актуални за бранша и времето въпроси потърсиха експерти по връзки с обществеността по време на Третия PR фестивал у нас, който приключи в петък.

„Стигнахме дотам, че у нас се появи тенденция да не казваш за кого работиш, защото политиците не искат да признаят, че работят с PR специалист“, откри дискусията Аня Павлова, председател на асоциацията Имагинес на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността и съпредседател на Българското дружество за връзки с обществеността.

Българските политици търсят PR консултанти, когато „здраво се издънят“, а след като проблемът се разреши, преустановяват съвместната работа, смятат от сектора.

Истината е, че професията „изборен технолог” е позиция на пълно работно време, каза Павлова.

Важен фактор е това, че у нас понятието „PR” винаги носи отрицателен заряд, независимо дали прилагателното отпред е „добър“ или „лош“, посочи Юри Асланов, управител на социологическа агенция Афис.

От значение е и въпросът доколко един политик може да се довери на външен консултант.

Що се отнася до предизборната кампания, която тече в момента, експертите се обединиха около мнението, че днес партиите у нас са изместени от личности.

За някои тази „война между личности“ е отрицателно явление, защото фокусът не е върху идеи и каузи, а върху личностни битки.

Според други това е нормална и световна тенденция, защото хората предпочитат да гласуват за личности. Въпросът е обаче на какво ниво са битките. „Ние гледаме уличен бой без никакви правила. Тотално отсъства политическият дебат“, коментира Асланов.

„Личностните битки са процес, който си върви. Вижте Саркози, Берлускони… Там обаче има дългогодишна основа, докато при нас нещата са много по-тежки, отдолу няма нищо“, коментира Арман Бабикян, експерт по връзки с обществеността. По думите му винаги трябва да е ясна каузата, зад която е застанал политическият субект.

Според него търпимостта между отделните политически субекти и лица у нас е на много ниско ниво, макар и да е отбелязан известен прогрес към по-цивилизовано отношение в сравнение със зората на демокрацията.

В предизборните екипи в САЩ има много юристи, като тяхната роля е да следят да не се нарушават правилата, докато у нас се търсят начини за тяхното заобикаляне, коментира още Павлова.

По думите й няма нищо лошо във вноса на PR специалисти от чужбина, но трябва да се има предвид, че те не могат да овладеят напълно локалното знание, поради което е важно да се спазват определени пропорции.

Една предизборна кампания е шоу и трябва да бъде добре подготвена, за да се изиграят ролите добре. Повечето политици обаче не го знаят и имат „самодейно отношение“, допълни Асланов.

Текстът, който публикуваме със съгласието на автора е от investor.bg, автор е Десислава Попова

Всеки е добре дошъл да публикува свои примери или текстове за ПОЛИТИЧЕСКИ PR, РЕКЛАМА, МАРКЕТИНГ, да ни изпраща линкове, видеоматериали или снимки