PR, ЛЕШОЯДИ, СИЛИВРЯК
От: Анелия Димитрова
Миналата седмица беше много “интересна” за мен-в онзи, китайския смисъл на думата. И в същото време трябваше да си събера ума, защото ми предстоеше няколкодневно обучение с хората от проект “Родопи” на UNDP. Изчетох всичко, което можах да намеря за проекта-то си е задължително, когато ти предстои среща и работа с хора от екип, който виждаш за пръв път. И се оказа, че ми се е случило това, от което има нужда всеки затворен в рамката на стреса. Защото хората, които срещнах там бяха толкова заредени с ползитивна енергия, толкова добронамерени и непреднамерени, че даже отначало не схванах какво “не ми е наред”. И така-съвсем просто преразказано-това са хора, които освен с частния си бизнес, който е в туризма, са много, наистина много ангажирани с природата. И не по оня отнесен и натрапващ се начин, който практикуват “професионализираните” природозащитници. А по един прагматично - поетичен начин. Не знам как иначе да опиша възхищението от колонията лешояди в Маджарово, например, където Марин и Бени, напуснали София преди три години, работят за опазването им и се грижат за спокойствието на птиците. Опазват ги от туристите, тоест. Защото туристът е голяма напаст понякога. Винаги съм мислила за лешояда като за грозна и смърдяща птица-за миризмата не знам, но е много красива даже. И така ме запалиха, че напролет ще ида да ги видя. Ще се опитам да кача и снимката на лешоядите. Ще кача и снимка на едно цвете-силивряк, ендемит, викат му в Родопите “орфеево цвете”. То се е формирало преди два милиона години, вервайте ми, четох в Уикипедия. Това цвете може да бъде откъснато, хербаризирано и след три години ако го посадите-ще се съживи, ще пусне корени-ще си живее съвсем нормално. Само ако го разпознаете някъде-не го късайте-нека си живее. А Орфеево, защото в Родопите, макар и замъглени, но има спомени за орфическите мистерии, които много приличат на египетските-нали се сещате, как Озирис жреците го съживявали всяка година, за да се разлее Нил и да поникне реколтата. И с Орфей така. Историците твърдят, че това са били класически вакханалии с пощурели жрици, само жени, които извършвали тайнството… Сега тайнството е как силивряка да си расте по поляните и да не му налитат любителите на хербариите. И третата снимка е на Облака на кон. Облака не го видях, освен на тази снимка, но мои приятели, които са били в Триград, където той и Елена-жена му-имат конна база, казват, че наистина е толкова истински. И в Триград съм се наканила да ида-не само заради конете-не съм яздила никога и не знам как ще се чуствам, но Триград си е достатъчна причина.
Сега виждам, че мога да кача само една снимка, или поне така ми изглежда засега. Така че ще направя колаж, за да можете да ги видите всичките наведнъж. Само малко търпение.