Когато синът ми беше в последна група в детската градина и в първите класове на училище, се връщаше в къщи с въпроси „Мамо, какво е …?” На мястото на многоточието можете да поставите всяка нецензурна дума която можете да се сетите. Детето общуваше пълноценно с останалите деца. В къщи не бяха забранени каквито и да било думи или фрази и имаше и има все още свобода на словото и на питането. Та аз отговарях много спокойно и изчерпателно като му давах и варианти на често срещани синоними,произход, етимология,но винаги обяснявах че правилната дума за обозначаване на съответния орган или процес е еди-коя си. Обяснявах също че по-пиперливия -меко казано- език също има място в определени случаи, кръгове и моменти. Това имаше за цел да го успокои да не реши че би могъл да ме изненада и шокира, ако в някой момент реши да прилага чутото. Накрая обаче пояснявах и наблягах, че разликата между хората идва от това дали знаят кога и къде да употребят съответния вариант.

   Времето показа че съм била права- поне що се отнася до моето дете. Не го възпитахме снобски,нито с излишни лицемерни примери. Сега е един все още любопитен и интересен млад -почти 17 годишен младеж.Отдавна знае, че можем да обсъдим всичко и няма забранени думи или теми. Уважава и употребява езиците във всичките им стилистични проявления.

     А какво общо има това с протокола и етикета? Разликата между тези които го познават и прилагат колкото и където това е нужно, е една друга съществена разлика между хората. Познавайки Протокола и Етикета и научавайки го от Специалист, имам спокойствието че мога да бъда оценена по тънките разлики и от когото трябва. В този процес ми помогнаха не само съответната литература,стремежът ми да наблюдавам, чувството ми за такт и мярка, но и симпатичният преподавател в m3college. Което не знаех -го научих в изключително симпатичен формат между лекция,диалог,допълване и анализ на примери за избягване-такива всички знаем.  Не подходихме снобски-говорихме за строги и по-малко строги правила по дънки( да се отбележи в протокола, че курсът е съботно-неделен),но вече сме наясно в останалите случаи как да подходим.  А за тези на които им липсват първите 7 или първите 17 години им трябва един друг курс.

     Това е разликата между нас и останалите.

Информацията е публикувана на четвъртък, 29 ноември 2007 в 9:21 pm в категория Без категория. Можете да проследите отговорите чрез RSS 2.0 feed.