НЕЩО ЗА МИСЛЕНЕ
От: Анелия Димитрова
Чувствам отговорност за света след 10, 15 или 100 години, казва Анемари Франкен (германски историк, живее в селцето Кржижова, Полша, директор на Центъра за европейско разбирателство Кржижова/Крайзау)
Мисля преди всичко за това как се променят природата и културният пейзаж около нас. Селата в периферията се разпадат, хората заминават, тъй като нямат работа или някаква друга основа на живота. В покрайнините на големите градове възникват огромни производствени халета, шопинг центрове и транспортни възли. Селският живот, чийто ритъм се е определял от годишните времена и векове наред е бил зареждан от тези цикли, изчезва. С неспокойствие наблюдавам как се променя климатът. В Централна Европа през зимата отдавна вече не се задържа сняг, растенията напъпват още през януари, появяват се непознати по сила ветрове.
Мисля си дали не отделяме твърде малко време на истински съществените въпроси за ресурсите на живота за бъдещите поколения. Климатът, околната среда, изхранването, здравето. Струва ми се, че трябва да мислим повече за социалните връзки в своето непосредствено обкръжение - семейството и съседите, селото или градския квартал, работното място и училището, където всъщност са скрити тези големи теми. Струва ми се, че трябва да приемаме сериозно традициите на местните и националните контексти, както и опита на по-старите поколения и да се научим да ги ценим като част от собствената си идентичност.Защо?
Като исторически мислещ човек намирам опита на предишните епохи за богатство, от което всеки един и всяка общност може да черпи. Но когато мислиш исторически, отправната точка е не само миналото, но и бъдещето. Даваш си сметка, че това, което днес преживяваш като настояще, утре ще бъде минало и съответно история, затова те занимава въображаемата точка в бъдещето, от която ще бъде оценявана епохата, в която живеем. Чувствам отговорност за света след 10, 15 или 100 години и имам чувството, че правя твърде малко