Три пъти в историята на човечеството февруари е имал 30 дни. Първоначално юлианският календар, по който се водим и днес, е бил с 30-дневен февруари – от 710 до 746 г. След като Октавиан Август отбелязва грешка при броенето на високосните години в този период, в негова чест към август се добавя 31-вия ден за сметка на февруари. Вторият 30-дневен февруари е през 1712 година в Швеция. Последният случай е в Съветския съюз. През 1929 г. се въвежда революционен календар, в който всеки месец има задължително по 30 дни. Оставащите 5 или 6 дни, които се натрупват, са давани за почивка и не са включени в нито един месец. Този феномен се повтаря и през 1930 г. Обяснението за високосната година, която съдържа 366 дни вместо 365, се свързва с привързването на календарната година към сезоните, т.е. времето, за което Земята обикаля около Слънцето. То отнема приблизително 365,2422 дни. Затова се вмъква по един допълнителен ден във февруари всяка четвърта година.

Информацията е публикувана на петък, 29 февруари 2008 в 2:12 pm в категория Без категория. Можете да проследите отговорите чрез RSS 2.0 feed.