Искаш да знаеш как се случват нещата, нали?!
От: blagomira
Аз съм тук да ти разкажа за тях – истински и честно…. Ако искаш ми повярвай и тръгни след мен по редовете надолу, ако не искаш – остани тук още в началото…
Местните избори са вот за определяне на нов градоначалник, избор на общински съвет и като цяло, ново управление на твоя град. За да избереш определен кандидат за кмет, от теб се иска да имаш минимални политически познания или просто желание да дадеш гласа си за този, който според твоите виждания, би управлявал добре града в следващите 4 години. А може и да не е така. Много са, безспорно причините, които водят избирателя до урната. Не бих се наела да ги определям. Всеки е различен – гласува различно.
Естествено в предизборната надпревара се срещат всякакви кандидати – всеки в добрия случай, има своя визия за бъдещето на града. Зад различните кандидати стоят различни партии, които не се състезават, а си мерят моженето. Мерят и надмерват. Ей това са изборите – мерене на мераци… От ония мераци – сещате ли се – похотливите. Които не ти предлагат нещо ново, а обличат в нови костюми добре познатото старо. Не само, че ги обличат в нови костюми, купуват им нови връзки, ризи, сака, обувки. Карат ги със скъпи коли. Задоваляват мераците им. А избирателя също има своите мераци. Хората са гладни за кръв и зрелища, за евтини скандали и щумни сцени, колкото по-скандални и шумни, толкова по-въздействащи. Начинът, по който твоят кандидат изглежда в общественото пространство е твоя задача. Ти избираш визията му. Ти решаваш събитията му. Ти градиш сюжет, който наслагваш парче по парче, като пъзел. Ако всичко се движи по план, твоят кандидат ще изглежда най-добре, ще се появява в точните медии, ще говори точните неща. Лошо е, обаче ако медиите са „купени” или “продадени”. Пак заради някакви мераци. Тогава битката е още по-жестока. Избирателят не знае колко е важно пръв да избереш страницата в ежедневника, на която ще заложиш капан за читателя и ще го провокираш да прочете именно нея - твоята страница. Трябва да е в началото, или в края, да е страница, която да изглежда добре. Да е различна от страницата на опонента. Да е с нова, провокираща визия. Да буди интерес. Това е по план. Само че, когато си в кампания плановете много често са абсолютно различни от първоначално замисленото. Ситуацията е динамична. Променя се. Ако не на всеки час – на всеки два. Изчакваме, за да видим как ще действат останалите кандидати – сериозните ни опоненти. Изчакваме ги, за да сбъркат. Сбъркат ли – атакуваме. Няма fair play, тук на карта са заложени много пари, интереси, кариери. До началото на тази предизборна кампания не съм се замисляла, колко решаващ е избора за всеки един от кандидатите. По време на кампанията всеки гради успешен имидж – на успял човек, професионалист в своята област, авторитет. Ако този „успял” човек, не бъде избран за кмет, обаче – той остава завинаги „неизбраният” кандидат за кмет, независимо от авторитета и професионализма му. В този смисъл, човек не трябва да се страхува от миналото си, не трябва да бяга от него. Всеки от нас, сигурна съм, е правил и грешни избори. Грешните избори са останали там – в миналото. Минало, което се превръща в задължително настояще по време на предизборна кампания. Всяка грешна стъпка излиза наяве, всяка погрешно казана дума, се използва срещу теб. Ти променяш нещата, като действаш светкавично. Излизаш „честен” и „искрен” пред хората. Разказваш твоята истина, човешки. Хората обичат да им говориш така, сякаш си с тях на масата вкъщи. Искат близост. Предизборното време е един рядък момент, в който избирателите се ухажват, а хората обичат да им покажеш, че те са важни за теб. И ако съумееш да го направиш искрено, ако влезеш в проблемите им, ако те усетят близо до себе си, ще гласуват. Политическата страна в една предизборна кампания също носи своята специфика. Очарованието е в сблъсъка на виждания и идеи. Политиката има своите виждания. Пиарите различна. Политиката разчита на твърдия си електорат – пиарите държат хората, които не са политически обременени, да изберат техния кандидат.
Хората, обаче, искат нещо съвсем различно. Възмущават се от парите, които се пръскат в предизборно време, но пък искат блясък, шум, парад на различни случки и събития. На хората им е скучно. Предизборната кампания е масово шоу – забавление за всички пол и възраст, етническа принадлежност и религия. Ето защо всичко трябва да е шоу. Добре премерено – стилно, но все пак шоу. Атрактивно занимание за всички. И за кандидатите и за избирателите.
И както е започнало всичко – като фойерверк, в началото – така и свършва като цигара, която догаря в пепелника. Всички услия са успешни, само ако доведат до крайния резултат – изборната победа. Ако твоят отбор е печеливш – печелиш и ти – станал си свидетел на успешно реализирани, дори и малко щури идеи. Предизборното време е различно от всяко друго време. Тогава всички сякаш пощуряват, играта ги увлича, искат повече емоции, повече скандали, повече провокации. Всеки знае цената на гласа си и не всеки е готов да гласува, ако не го направиш част от твоята игра.
Негативите са, че цигарата, без да се усетиш вече си изпушил. Ставаш въздържател до след 4 години. И след 4 години пак запалваш една – може да е ментолова, с вкус на шоколад, хард или по лайт, вкусът има значение само ако си ценител. Предизборните емоции са за ценители с железни нерви и щури идеи. Смели и дръзки. Такива бяхме ние. Спечелихме. А мераците останаха за мераклиите. Сега си мисля, че май всяко управление – е мерене на мераци. Дали по-големи или по-малки – мераклии винаги има.
А след 4 години съм решила пак да пуша шоколадови цигари. Знам че вкусът, който ще остане след шоколадовата цигара, ще е още по-свеж, но за това пък - проверен и добре познат. Като хората, с които в тази кампания бяхме екип и изградихме нови правила – щури и провокативни, истински и честни. За това успяхме!